Кога се поставят импланти. Индикации и контраиндикации.

Денталните импланти са популярен и ефективен начин за заместване на липсващи зъби и възстановяване на оралната функция. 

Разбирането за необходимостта от импланти и кога те са подходящ вариант, заедно с факторите, които могат да попречат на тяхното използване, е от решаващо значение както за пациентите, така и за денталните специалисти.

 

Показания за дентални импланти

 

Липсващи зъби: Денталните импланти се използват предимно за заместване на един или повече липсващи зъби. Те осигуряват стабилна основа за корони, мостове или протези, подобряват дъвкателната функция и възстановяват естетиката.

Стабилност на протези: Имплантите могат да се използват и за стабилизиране на разхлабени протези. Като закрепват протезите към челюстната кост, имплантите предотвратяват приплъзване и подобряват комфорта по време на хранене и говорене.

Запазване на челюстната кост: Имплантите спомагат за запазването на челюстната кост, като имитират структурата на естествения зъбен корен. Това предотвратява загубата на костна маса и поддържа структурата и целостта на лицето.

Дългосрочно решение: За разлика от традиционните мостове или протези, денталните импланти предлагат дългосрочно решение с подходящи грижи и поддръжка. Те могат да издържат цял ​​живот в много случаи, което ги прави траен избор за зъбен заместител.

Подобрено орално здраве: Имплантите не изискват промяна на съседни зъби (както при мостовете), насърчават по-добрата орална хигиена и намаляват риска от гниене или увреждане на съседните зъби.

 

Противопоказания за поставяне на импланти

 

Лошо орално здраве: Пациенти с нелекувани заболявания на венците (пародонтит) или недостатъчна костна плътност може да не са подходящи кандидати за импланти. Здравите венци и достатъчен обем на костта са необходими за поддържане и стабилизиране на имплантите.

Медицински състояния: Някои медицински състояния като неконтролиран диабет, лечение на рак, засягащо здравето на костите или имунни нарушения могат да повлияят на успеха на операцията за имплантиране. Пациентите с тези състояния трябва да се консултират със съответните специалисти, за да преценят дали биха могли да се подложат на такава процедура.

Тютюнопушене: Тютюнопушенето може да наруши заздравяването и да увеличи риска от повреда на импланта. Зъболекарите може да препоръчат отказване от пушенето преди операция за имплантиране, за да подобрят резултатите.

Възраст: Зъбните импланти обикновено не се препоръчват за юноши или младежи, чийто растеж на челюстната кост все още не е завършила. В тези случаи може да се обмисли алтернативно лечение, докато растежът приключи.

Недостатъчно пространство: За правилното поставяне на импланта са необходими достатъчно пространство и подравняване в челюстната кост. В някои случаи на тежка костна резорбция или анатомични ограничения може да се наложи присаждане на кост или алтернативни лечения.

 

Денталните импланти предлагат надеждно решение за заместване на зъб при подходящи кандидати, осигурявайки функционални и естетически предимства, които подобряват качеството на живот. Въпреки това, внимателната оценка на оралното здраве, медицинската история и факторите, свързани с начина на живот, са от съществено значение, за да се определи дали имплантите са подходящи. Като разбират както показанията, така и противопоказанията за зъбни импланти, пациентите и денталните специалисти могат да вземат информирани решения относно възможностите за лечение, които най-добре отговарят на индивидуалните нужди и обстоятелства.